29.10.2017 г.

Септември

И ето ни тук
Като във всеки септември
Сред купища цветни листа
Сред купища спомени
и много моменти 
Сред капки дъждовни
И мъничко смях
Държим в ръцете си
Съдбите взаимни
С усмивка посрещащи късния ден
По стъклата рисуваме спомени
и от капките измисляме дъжд 

И ето ни тук
Като всеки септември
в историите наши живеем
несигурни в стъпките си обратно
когато си тръгваме по нашия път
но знаем, че ще дойде отново септември
и ще бъдем отново тук...


2.08.2017 г.

Не можех да си обясня...

..."„Тъндърсторм“ бяха на върха, а за мен Джейсън си бе все същият. Смело се изправяше на сърфа и се гмурваше върху вълните. После ме целуваше със солени устни и разказваше за новите си мечти – да направят хит, който да стане номер едно. Естествено, искаше го веднага и аз се смеех, защото песните от албума още не бяха записани. Прекарахме цяла седмица на брега. Не се научих да карам сърф, все така си ме беше страх. Но обичах да седя на пясъка с молив в ръка и да го наблюдавам как танцува със свободата си... Всяка минута, прекарана с Джейсън, ми даваше повече, отколкото бях изживяла досега, повече отколкото щях да изживея някога. Енергията, която носеше... Не можех да си я обясня! Беше като зарядно, към което се включваш. И аз го правех – несъзнателно, спонтанно, за дни напред. А после исках отново. Като пристрастяване. Като наркотик. Като точно моя наркотик. Знаех, че той е човекът, за когото винаги съм копняла и за когото винаги ще копнея. Той, той и пак той. По-лошо – бях сигурна, че никой не може да ми даде това, което той ми осигурява. Не можех да си обясня привличането си към него. Аз... бях си загубила ума тотално. Често ми разказваше своите теории за минали животи и силно вярваше, че се познаваме отпреди. Не вярвах и не разбирах, но ми харесваше да го слушам, да му се доверявам. За първи път вярвах толкова силно в нещо..."
Из "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб

Търсете "Чаках точно теб" във всички големи книжарници в страната или поръчайте на лично съобщение на страницата във фейсбук: https://www.facebook.com/stefanabelkovska


1.08.2017 г.

Един, единствен...

Пътуваме километри, 
летим над различни страни, 
докосваме океани и морета, 
заспиваме сред безкрайни планини, 
очите ни стават красиви, огледани в звездните небета над нас... влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...
и ни се иска да полетим...
И точно тогава, когато сме в пълна хармония и си мислим, че сме видели всичко, в живота ни влиза един единствен човек.
Разтърсва ни, усмихва ни, разплаква ни.
Преобръща всичко наопаки.
И желанията ни вече не са същите,
и мечтите ни вече не са същите,
и сърцето ни вече не е същото.
И ние не сме същите.
И не, никога няма да бъдем същите.
И не, не искаме да бъдем същите.
С него чувстваме повече,
виждаме повече,
искаме повече.
И няма значение дали този човек е бил до нас за ден,
за месец, за година или само за миг,
той променя света ни завинаги.
Обикновено тези хора не остават в живота ни,
те идват, за да преобърнат представите ни за света и да променят самите нас или всъщност.... да ни покажат точно какви искаме да бъдем.
Те пътуват във времето и пространството, за да се срещнем отново тогава, когато най-много имаме нужда един от друг.
Днес, утре, някога...а може би в някой друг живот.
Всички ние имаме този специален човек в живота си, щастливи, че сме го срещнали, пазейки в сърцето си една единствена дума за него и тя е : Благодаря ти! 


25.07.2017 г.

Стефана Белковска представя "Чаках точно теб" във Варна

Скъпи приятели, очаквам Ви на 29-ти юли, тази събота в град Варна - Студио 21 от 20 часа! <3
https://www.facebook.com/events/1243958635727544/?acontext=%7B%22action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22bookmarks%22%2C%22surface%22%3A%22bookmarks_menu%22%2C%22extra_data%22%3A%22[]%22%7D%2C%7B%22mechanism%22%3A%22surface%22%2C%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22upcoming%5C%22%7D%22%7D%2C%7B%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22mechanism%22%3A%22calendar_tab_event%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22calendar%5C%22%7D%22%7D]%2C%22ref%22%3A46%7D

19.07.2017 г.

"Чаках точно теб" в Бургас!

Приятели от Бургас, ще се радвам да се видим на 28-ми, петък, от 21ч. в пиано бар "Нептун"!
https://www.facebook.com/events/137103993541108/?acontext=%7B%22action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22surface%22%2C%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22upcoming%5C%22%7D%22%7D%2C%7B%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22mechanism%22%3A%22calendar_tab_event%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22calendar%5C%22%7D%22%7D]%7D

23.06.2017 г.

Все още виждам теб

И все още виждам теб
през запотеното стъкло
На онази кола,
От която съм слязла преди секунди,
Секунди преди дъждът да завали,
да завали по релсите на онази гара,
гарата, от която трябва да си тръгна,
да тръгна на далеч, далеч оттук,
далече от тебе, далече от сега...

И все още виждам часовникът старинен
да се поклаща бавно с вятъра студен,
студен като онова, което ще остане,
ще остане да живее вечно в нашите сърца...

И все още помня твоя образ,
там, зад запотеното стъкло,
как тихо се усмихва
усмихва се и казва нещо...
на мен и на дъжда....

Не чувам.
Времето шуми.
Шумят и бурите,
бурите, които идват,
идват и отиват си
от теб, от мен, от всичко това сега,
И ще останат само капки от дъжда...
На него те нарекох.
за да останеш част от вечността.

Чети още на: www.stefanabelkovska.blogspot.bg


И все още виждам теб 
през запотеното стъкло
На онази кола
От която съм слязла преди секунди,
Секунди преди дъждът да завали,
да завали по релсите на онази гара,
гарата, от която трябва да си тръгна,
да тръгна на далеч, далеч оттук,
далече от тебе, далече от сега...

И все още виждам часовникът старинен
да се поклаща бавно с вятъра студен,
студен като онова, което ще остане,
ще остане да живее вечно в нашите сърца...

И все още помня твоя образ,
там, зад запотеното стъкло,
как тихо се усмихва
усмихва се и казва нещо...
на мен и на дъжда....

не чувам.
времето шуми.
шумят и бурите,
бурите, които идват,
идват и отиват си
от теб, от мен, от всичко това сега,
ще остане само спомена и дъжда,
на него те нарекох
и всичко, което за днес си спомням
ще се превърне в прах отвечността
на нея те нарекох

шумят и влаковете
които бързо си отиват
отиват си от теб, отиват си от мен
ще си отиде и всичко, което днес си спомням
освен дъжда
на него те нарекох
не за друго
а за да останеш вечен
като спомен. за ден дъждовен
като капка дъжд. и бурите отнасят
всичко, което някога ще помня
освен теб, освен дъжда
на тях ще те нарека
не за друго...
а за да останеш вечно.

и бурите ще носят дъжд
дъждът, с който ще те нарека
за да останеш вечно. 
И все още виждам гарата
И релсите по които след мъничко ще тръгна
Онези водещи далеч
Далеч от тук далече от сега
И все още виждам часовникът старинен
Поклащащ се от онзи дъжд
Миришещ на онова което вечно ще остане
И ще го наричам спомен
А понякога и от минаващо то време
И все още помня твоя образ
Там зад запотеното стъкло
Размиващ се от капките дъждовни
Развиващ се от времето което отминава
Как усмихва се и нещо казва
Не чувам. Шуми. Влакове. Бури. Време.
Ще те нарека спомен.
Споменът остава вечно.