31.12.2017 г.

Едни мигове ще останат завинаги....

Последните часове от годината отминават винаги бавно, много бавно...
Дали, защото самите ние се опитваме да спрем отминаващото време или просто, защото имаме нужда от още малко от него, за да направим още малко от онова, което все още не сме.
Защо винаги именно в тези часове се замисляме за това дали сме постигнали всичко, което сме искали, всичко, което сме си обещали и какво изобщо си обещахме?
А не е ли обещанието в края на всяка отминаваща година просто къстче от едни желания, от едни смели мечти....?
Бях ли там, където исках да бъда?
Прегръщах ли достатъчно тези, които обичам?
Говорих ли по-малко,
премълчавах ли повече,
вървях ли прекалено бързо и спирах ли, когато трябваше....
Разбрах ли, че не можеше да имам всичко и че всъщност...
Не ми трябваше всичко.
Трябваха ми просто още малко от моментите, в които
слънчев лъч докосва лицето ми и ме кара да се усмихна в ледения ден;
от любима песен да се разнасе от радиото и да стопли душата ми;
от една ръка, която да държа в моята;
от едно лице, без което не мога;
от една душа, с която да усетя всичко около мен,
от едно сръце, с което да обичам повече...

Себе си. Света.

Защото годините никога не са се мерили в часове, още по-малко пък в минути...
Те са в онези малки, кратки мигове, каращи дъхът ни да спре за секунди,
секунди, в които сме истински себе си, в които сме истински щастливи.
Секунди, в които имаме повече от онова, което сме поискали, секунди, в които сме били свободни.

Не колекционирайте неща, събирайте моменти.
Докосвайте;
обичайте;
споделяйте;
прощавайте;
горете
от обич, страст, желание, мечти
от живот...

Защото часовете са много, но малко са онези мигове, които ще останат завинаги...



26.12.2017 г.

Не се стреми да имаш всичко

Колкото повече порастваш, толкова повече разбираш, че и сам можеш да бъдеш своя Дядо Коледа.
Все по-рядко търсиш подаръците под елхата, защото вече всичко, което наистина си искал, вече сам си го постигнал...или купил...
Но с годините разбираш, че имаш нужда само от няколко неща - малко време, малко сън, повече усмивки, една прегръдка, разбиране и топлина...
С времето разбираш, че най-ценните подаръци не се намират под елхата, но са там, вътре, в сърцето.
И когато осъзнаеш, че не можеш да си купиш онова, което най-много желаеш, разбираш, че все пак можеш да го подариш на някой друг - на някой със същата мечта.

Не се стреми да имаш всичко.
Стреми се да имаш онова, което можеш да дадеш.
Защото Коледа не е декември.
Коледа е всеки ден от годината, в който си запазил вярата в чудеса, всеки ден, в който ти самият си бил добрият Старец за някой там, в света.

Коледа е в: "Обичам те", "Липсваш ми", "Как си?", "Прегръщам те", "Всичко ще бъде наред".....

Коледа е в подарените мигове, превърнали се в нечие завинаги.

Коледа е в любовта.




29.10.2017 г.

Септември

И ето ни тук
Като във всеки септември
Сред купища цветни листа
Сред купища спомени
и много моменти 
Сред капки дъждовни
И мъничко смях
Държим в ръцете си
Съдбите взаимни
С усмивка посрещащи късния ден
По стъклата рисуваме спомени
и от капките измисляме дъжд 

И ето ни тук
Като всеки септември
в историите наши живеем
несигурни в стъпките си обратно
когато си тръгваме по нашия път
но знаем, че ще дойде отново септември
и ще бъдем отново тук...


2.08.2017 г.

Не можех да си обясня...

..."„Тъндърсторм“ бяха на върха, а за мен Джейсън си бе все същият. Смело се изправяше на сърфа и се гмурваше върху вълните. После ме целуваше със солени устни и разказваше за новите си мечти – да направят хит, който да стане номер едно. Естествено, искаше го веднага и аз се смеех, защото песните от албума още не бяха записани. Прекарахме цяла седмица на брега. Не се научих да карам сърф, все така си ме беше страх. Но обичах да седя на пясъка с молив в ръка и да го наблюдавам как танцува със свободата си... Всяка минута, прекарана с Джейсън, ми даваше повече, отколкото бях изживяла досега, повече отколкото щях да изживея някога. Енергията, която носеше... Не можех да си я обясня! Беше като зарядно, към което се включваш. И аз го правех – несъзнателно, спонтанно, за дни напред. А после исках отново. Като пристрастяване. Като наркотик. Като точно моя наркотик. Знаех, че той е човекът, за когото винаги съм копняла и за когото винаги ще копнея. Той, той и пак той. По-лошо – бях сигурна, че никой не може да ми даде това, което той ми осигурява. Не можех да си обясня привличането си към него. Аз... бях си загубила ума тотално. Често ми разказваше своите теории за минали животи и силно вярваше, че се познаваме отпреди. Не вярвах и не разбирах, но ми харесваше да го слушам, да му се доверявам. За първи път вярвах толкова силно в нещо..."
Из "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб

Търсете "Чаках точно теб" във всички големи книжарници в страната или поръчайте на лично съобщение на страницата във фейсбук: https://www.facebook.com/stefanabelkovska


1.08.2017 г.

Един, единствен...

Пътуваме километри, 
летим над различни страни, 
докосваме океани и морета, 
заспиваме сред безкрайни планини, 
очите ни стават красиви, огледани в звездните небета над нас... влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...
и ни се иска да полетим...
И точно тогава, когато сме в пълна хармония и си мислим, че сме видели всичко, в живота ни влиза един единствен човек.
Разтърсва ни, усмихва ни, разплаква ни.
Преобръща всичко наопаки.
И желанията ни вече не са същите,
и мечтите ни вече не са същите,
и сърцето ни вече не е същото.
И ние не сме същите.
И не, никога няма да бъдем същите.
И не, не искаме да бъдем същите.
С него чувстваме повече,
виждаме повече,
искаме повече.
И няма значение дали този човек е бил до нас за ден,
за месец, за година или само за миг,
той променя света ни завинаги.
Обикновено тези хора не остават в живота ни,
те идват, за да преобърнат представите ни за света и да променят самите нас или всъщност.... да ни покажат точно какви искаме да бъдем.
Те пътуват във времето и пространството, за да се срещнем отново тогава, когато най-много имаме нужда един от друг.
Днес, утре, някога...а може би в някой друг живот.
Всички ние имаме този специален човек в живота си, щастливи, че сме го срещнали, пазейки в сърцето си една единствена дума за него и тя е : Благодаря ти! 


25.07.2017 г.

Стефана Белковска представя "Чаках точно теб" във Варна

Скъпи приятели, очаквам Ви на 29-ти юли, тази събота в град Варна - Студио 21 от 20 часа! <3
https://www.facebook.com/events/1243958635727544/?acontext=%7B%22action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22bookmarks%22%2C%22surface%22%3A%22bookmarks_menu%22%2C%22extra_data%22%3A%22[]%22%7D%2C%7B%22mechanism%22%3A%22surface%22%2C%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22upcoming%5C%22%7D%22%7D%2C%7B%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22mechanism%22%3A%22calendar_tab_event%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22calendar%5C%22%7D%22%7D]%2C%22ref%22%3A46%7D

19.07.2017 г.

"Чаках точно теб" в Бургас!

Приятели от Бургас, ще се радвам да се видим на 28-ми, петък, от 21ч. в пиано бар "Нептун"!
https://www.facebook.com/events/137103993541108/?acontext=%7B%22action_history%22%3A[%7B%22mechanism%22%3A%22surface%22%2C%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22upcoming%5C%22%7D%22%7D%2C%7B%22surface%22%3A%22dashboard%22%2C%22mechanism%22%3A%22calendar_tab_event%22%2C%22extra_data%22%3A%22%7B%5C%22dashboard_filter%5C%22%3A%5C%22calendar%5C%22%7D%22%7D]%7D