Дъжд от листа

И заваля дъжд от листа...
От есенни листа...
Разноцветни, тъй красиви..
Лееха се нежно между спрелите коли на поредния червен светофар.
Чудех се – има ли още някой, който вижда, че вали така красиво...
А дали ги забеляза, че танцуват...
някой...дори за миг поне....
усеща ли вълшебството на настъпващата есен...
Или просто всички бързаха без време.
Сякаш времето не бързаше достатъчно..
И така тъгуваха по изминалото лято.
И по топлите му дни...
и пак, и отново се ядосваха на този светофар...
Защо ли просто, спрели в в миг безвремие ни е трудно да погледнем с очите си навън...
Аз виждам ги, танцуващи листата на настъпващата есен -
Червени, жълти, оранжеви, някой все още са зелени,
с играта на вятъра оплитаха се в моите мисли.
Неволно, леко, с мъничко вълшебство...
И сякаш искаха да ги забележат
А може би дори да ги обикнат -
Хората на отминаващото лято...

Чети още...

Ноември...

Обичам началото... Началото на всеки месец ми носи един особен оптимизъм - оптимизъм за по-красиви дни, за по-успешни дни, за по-магични дни... Красивите листа на есента се разпиляха във времето заедно с отминаващия октомври.. Есента - времето, в което всичко старо умира, за да се потопи в затихващия дъх на наближаващата зима, а след това да се събуди отново за нов, изцяло нов живот. Усмихвам се на късното слънце, така както усмихва ми се то. Не ми пречи студа навън. Не ми пречи вятъра, нито пък ранно настъпващите нощи. Обичам всеки ден. Така както обича ме и той. Щом ме е направил част от себе си, обича ме, няма как :) Неделно сякаш събужда ми се всичко. Не ми се спи. Живее ми се. Тича ми се из листата. Играе ми се с тях. Пие ми се топло капучино, сгушена на някоя пейка. Наблюдава ми се света, преминаващ около мен. И точно така ще те посрещна.... Здравей,ноември!

Чети още...