Бързаме безумно

Доста време ми бе необходимо да се науча на търпение

Да разбера, че онова, което трябва да се случи, ще се случи

Независимо от това колко енергия ще вложа в него

Независимо от това колко много ще го пришпорвам

Независимо от това, колко много ще го искам

Ще се случи, когато трябва

Ще се случи, когато дойде момента

Ще се случи, когато съм готова.

Когато сме млади, обичаме да препускаме като луди с времето

Говорим бързо, караме бързо, пресмятаме бързо, 

бързо палим, бързо ни минава, бързо се влюбваме, бързо си тръгваме

Бързаме безумно сякаш животът е просто миг

А после често съжаляваме за пропуснатите възможности.

Да, доста време ми бе необходимо да се науча на търпение

Да изслушвам родителите си, дори когато чувам думите им за стотен път

да запазя търпение в задръстването, въпреки че закъснявам

да не се нервирам на проблемите в работата ми

да не очаквам от хората да бъдат каквито искам да са

да не изтезавам себе си да мога да се справям с всичко,

да не искам нещата сега и веднага...

Днес просто затварям очи и вярвам

Че след тежкия ден винаги идва по-добър

Че след провала винаги идва успех

Че след дъното има единствено и само нагоре

Че понякога дори да се разпадам, то това е за да се събера наново

Че дори да съм сама, винаги ще се намери към кого да се обърна

Че дори да ме боли, утре пак ще се усмихвам

Защото след всяка буря винаги изгрява слънце

Стига да мога да почакам....
www.facebook.com/stefanabelkovska