Душата ми е снежна

В душата си винаги била съм снежна.
И това няма нищо общо със студа.
В студените мигове сърцето ни най-много се нуждае от топлина.

Чети още...

Да обичаш снежинка

- Вълшебно е!
- Не обичам да вали! – смръщи се той и забърза към близкия навес.
Снегът се сипеше безмълвно, сливайки се с тишината на напредващата нощ.
- Това е защото никога не си обичал снежинка!
Погледна ме въпросително, а аз улових в ръцете си една.
Ледените ми пръсти заиграха по заскрежените й очертания с нереална красота:
- Перфектна е!
Заедно с възклицанието му тя се стопи и изчезна завинаги.
Останалите затанцуваха около нас като бели балерини,
правещи света по-красив, по-бял и по-чист.
До една бяха различни.
До една бяха също така перфектни.
И всички умираха така вълшебно в мига,  докоснали топлата земя.
Пресегна се с ръка.
- Недей! – усмихнах се.
Естествено той не разбираше. Обърнах се и затанцувах в снега.
- Красотата има нужда от свобода!

Чети още...

И помни. И чувства. И усеща.

Животът е изключително точна система,

 която често ни води на места, далечни от мечтите ни,

по-красиви, по-привлекателни,

по-достъпни от невъзможното в сънищата ни...

Животът понякога е въртележка,

обърквайки представите ни какво искаме наистина

 и подхранвайки страха ни

способни ли сме и заслужаваме ли да го получим....

Изкушения, срещи, раздели, разстояния в мили, километри, дни, години....

като безкрайни пясъци в часовник без стрелки....

...но истинската мечта се познава от сърцето и то знае...

Знае как да изживее минутите и да преспи часовете,

как да пропътува пространствата, километрите съмнения,

кога да полети и кога да се спре,

кого да обича, за кого да го боли, какво да научи, кое да прости....

Сърцето знае.

И в годините безкраен сън между създаването

 на мечтите и мигът на тяхното сбъдване, то е послушно.

И помни. И чувства. И усеща. 

И без значение дали след десет, двадесет или тридесет години,

то ще познае своята мечта и пак ще я прегърне....

Ще я прегърне с раните и всички счупвания, нанесло му времето,

хората, света, живота...

ще я прегърне без страх и ще заплаче...

знаейки че само тя ще събере всички парченца и ще го направи отново цяло... 

....защото животът без цел, е живот без смисъл. 

Сърцето знае..помни...

истинските желания живеят вечно в него

и няма пречка, няма време, няма сила,

която може да спре те да се осъществят...

носена в сърцето, голямата мечта е цел, любов и светлина.

А те винаги побеждават....

Чети още...

Онази съм

Онази съм, принцесата

Която роклята сама си ши

От танцуващите пясъци

И от заспиващи звезди

И короната сама си сложих

С камъни от незаспиващи  мечти

Понякога танцувах на залези самотни

А друг път препусках в омагьосани гори

С очи горещи, а дланите премръзнали

създавам слънце с хиляди лъчи

Онази съм, която не признава ничии окови

И от нищичко не я боли

Принцесата, която приказни герои рисува

И измисля ги дори

Която стихове ще ти напише

Дори и да не заслужаваш ти

Една принцеса – пораснала, голяма

Без замък, но с мечти

В които хем я има хем я няма

Защото тук е, но обича да лети

Чети още...

Снежно

Свързана съм със студа навън
И с времето, което ти наричаш сиво,
И с падащите в тази мразовита нощ звезди
И с небето, преливащо в мъгливо
И със снежинките, танцуващи сами
И с нарисуваните по прозореца цветя от скреж
И дъхът ми, който тайничко замръзва
И с дните кратки, но изпълнени с копнеж
И с магията, която всички нас ни свързва...
Не ми е ледено студено,
Не ми е никак празно, нито тъжно
Сбъдвам се в студа така вълшебно
И в душата ми е тихо, снежно...

Чети още...

Огледало

Виждам себе си в теб като в огледало
И не знам защо така....
Едно такова ми е, тъжно, отлетяло
Усмихвам му се сам сама.
Очите ти - по-тъмни от нощта;
И знам - и моите са такива,
Опитвам се да видя в тях свещта,
която зад студенината си зазида.
Но коя съм аз да търся таз вина,
Когато аз самата съм студена...
Като луда, ледена река...
И сякаш друго не умея.
И докосвам огледалото с ръце,
И сякаш искам да го стопля
Но зная ледено сърце
Само с топлина се докосва.
Отдръпвам се и пак боли ме
Искам, а не мога да ти дам
Любовта, която в теб гори ме
И пак съм тук, а ти си сам.
И казват силните така били -
сами се борели в живота
Не познавали болка и сълзи
но защо тогава искам да те стопля...?
Защо тогава търсим, мечтаем и не спим
И ръцете ни са ледени, но всъщност тъй горещи
И сърцата просто искат да летим
аз знам - защото са сърца, не вещи....

Ах, как искам огледалото да счупя
И Да ме видиш ти от другата страна
Така както виждам аз теб сега.....

Чети още...

Някъде сега

А може би аз никога не ще те намеря и ти ще си останеш там - в мига безвремие на отминаващата вечност, някъде в неясен кръстопът между сънища и реалност, като спомен, като пушек от цигара – ще се появяваш, а после ще изчезнеш...пак... и така... А може би ще се опитам да те търся вечно, припознавайки се в отминаващите хора и заблуждавайки се от маските на техните лица. И ще се опитвам всъщност да почувствам нещо, без да знам и аз какво. И пак ще търся онова – единственото, незаменимото, вечно желаното, което само ти ми даде досега... И разбирайки, че те не са ти и вероятно никъде в света те няма същия такъв, вярата ми ще умира бавно, като залеза в дъжда... И питам се защо ли трябваше да те позная...трябваше ли нещо да науча или просто ей така бе писано да се изгубя – като дете в тъмна, омагьосана гора? Но днес и винаги, когато пак съм близко аз знам, че ти си тук – в паяжината от мисли, емоции и чувства, близо до сърцето ми - ей тук. И виждаш ли как пак всичко е зелено и слънцето пада върху червените листа... Мирише ми на минало, а съзнанието ми играе си негова игра, изпращайки ми спомени, които превръщат се в сега. Харесва ми и ще ги прегърна. Така както прегръщам есента. И както тебе те прегръща. Някъде сега.

Чети още...