31.03.2016 г.

Цената на мечтите

- Можеш ли да платиш цената? – попита тя.
- Това пък какво означава? – сопнах се аз.
- Ами нали знаеш – всяко нещо си има цена. Дори мечтите. Всъщност – най-вече те.
- Но мечтите – тях просто ги мечтаеш, сънуваш! – изпротестирах неразбиращо.
Тя само се засмя и поклати глава.
- Никоя мечта не се сбъдва, ако не си готов да платиш цената за нея. та..готова ли си?
Дали съм готова? О, имам много мечти...Желания, раждащи се в безсънни нощи, нови върхове, фантастични светове, да направя това, да постигна онова, да бъда, да имам, да мога... всичко! "Всяко нещо си има цена." Думите й все пак отекваха в съзнанието ми. Но, разбира се, че има, как да няма? Но мечтите – за тях не се бях замисляла. В книгите пише – ако силно вярваш и визуализираш онова, което искаш, ще го постигнеш, ще го получиш. Да...така е. Но аз знам и друго. Друго , което не написаха. Че за всяко едно сбъднато желание се иска смелост, зад всеки покорен връх стои дисциплина и постоянство, зад всяка осъществена цел има неуморна работа и безсънни нощи, зад всеки голям успех още по-големи съмнения и страхове, зад вечно търсеното - много изгубени неща, зад бленуваните връзки - много други изгубени такива. Зад голямото сърце хиляди счупени парченца и една метла, подпряна до вратата... За да спечелиш една битка, първо трябва да изгубиш друга. И пак да се изправиш. И пак да продължиш. И никога да не губиш своята вяра,  любов и надежда. И никога да не се отказваш. Познавам хилядите сълзи зад десетките усмивки, победените демони зад ангелските очи. Тръгвах и се връщах милиони пъти докато намеря правилния път. Да...мечтите са красиво нещо. И когато видя, че някой постига онова, което иска, не се сърдя, не се сърдя и на себе си, че аз не съм, защото зная - той е имал смелостта да плати цената. А аз съм тази, която се е страхувала да го направи.

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/

28.03.2016 г.

Пътуване към мечтите - Durdle Door, Dorset, UK

Рядко пиша пътеписи, но това прекрасно място ме впечатли толкова много, че ми се прииска да споделя изживяното със света :)

Благодаря на lazara.bg за отделеното място в сайта и за доверието към мен!


Някъде отвъд нашите земи има една различна Англия – не онази, която всички си представят, облята в дъждове, а онази, облята в слънчеви лъчи, безкрайно зелена и необятно красива. И макар, че Лондон е любимият ми град тук, днес реших да се спусна надолу, към безкрайните южни брегове, които не влизат в типичните туристически маршрути.
Преди около година попаднах на снимка в интернет, изобразяваща красив плаж, над който се извисяваше чудата скала. Тази снимка ме привлече толкова много, че мигновено поисках да отида там. Разтърсих се повече и за мое учудване, мястото бе на южния бряг на Великобритания, наречено Durdle Door. Година по-късно реших да поема дългия път от Лондон към Дорсет в търсене на моето мечтано място.
Да пътуваш из Англия е красиво изживяване. Но да пътуваш в графствата около Оксфорд е незабравимо. Никога през живота ми не съм виждала подобно зелено – наситено, тъмно, обхващащо безкрайни поля, хълмове, които плуват един в друг, тук- там малки къщички и изоставени замъци. Не знам никакви подробности за местността, но ми е достатъчно само да я гледам през прозореца на колата и да й се възхищавам. Днес, слънцето ме посрещна, малко след като напуснах летището в Лутън и сега огрява красивата местност и тя изглежда още по-вълшебна. От време-навреме се появяват бели овце и напълно напомнят на пейзаж от някоя старовремска приказка. Има толкова много атмосфера наоколо. Пускам радиото на любимата станция и се унасям в историите, които ми разказват непознатите за мен земи.

целият разказ на: http://lazara.bg/razvlecheniq/pochivka/patuvane-kam-mechtite/

още на: https://www.facebook.com/stefanabelkovska/