10.06.2016 г.

Старите пътеки

И така...прибираш се,
Лягаш в същото легло
Пускаш същото предаване
Прелистваш същата книга
И дните започват да бъдат все същите
А нощите...
И някакси забравяш, че бил си другаде
И видял си нови места...
Усещането постепенно се разсейва,
А дните се сгъстяват...
Само споменът за теб не избледнява
Връщах се безброй пъти
По старите пътища
По познатите пътеки
С познатите полети и на познатите гари
Минавах скришно покрай витрините
На нашите кафенета
И понякога дори посядах в тях
Чакайки и аз не знам какво
Да се превърна в призрак може би
Какъвто отдавна ти си вече
Защото може би едва тогава
Ще си отново част от моя свят
И там, сред сменящите се сезони
Все по-ясно го разбирах - 
Отдавна теб те няма
И в спомен дори не се превърна
Едно усещане си....празно 
Като кратер на вулкан - 
Бездънен, хладен
но споменът за друго още имам
и затова и може би все ще се завръщам
а дотогава...
ще заспя в познатото легло
и ще прегърна познатите сънища..
ще дойдеш ли в тях отново?






8.06.2016 г.

Понякога ми се иска да избягам

Понякога ми се иска да избягам
далеч от всичко и далеч от всички 
да тичам, тичам много надалече,
може и да отлетя,
после да поплавам
Да бъда на ново място и с нови хора 
наново някакси да чувствам
и наново някак да живея
Да забравя всичко от преди
всичко, всички
себе си дори
да се изгубя в отминалите дни
и да се намеря в идващите нощи
да съм нов човек
дори и с ново име
да имам нова къща
под новото небе
и нови срещи
нови хиляди звезди
нова гледка
нов живот 
дали ще бъда по-добра в правените грешки
и ще бъда ли по-смела по пътя нов
ще обичам ли по-истински
и по-добър приятел ли ще бъда
а себе си - себе си дали ще преоткрия

понякога ми се иска да избягам
и зная - далеч оттук са отговорите на всичко това.


7.06.2016 г.

Един живот не стига

Един живот не стига
Да посрещна всички изгреви
И да изпратя всички дни
И да се удавя в цветовете на дъгата
Да обичам слънцето, луната, да броя звездите
И да докосвам всяка песъчинка
На всеки плаж, по който стъпвам
Да погледна от върха
Целият ни свят
Да заспивам с изгряващото слънце
И да плувам в морета, океани
сред преливащи вълни от топлина
и в преливащи любими времена
Да броя цветовете на падащите есенни листа
И да танцувам с дъжда
Горещ и хладен, а понякога студен
Да паля огън
И камина
Да танцувам боса докато навън вали
И да гоня снежинките като дете
Не за друго, а защото ги обичам
Както и зимата, студа
И снежни човеци да строя
И замъци от пясък
А после да ги снимам
За да си ги спомням винаги след това...
Един живот не стига да обичам
По милион различни начини
И в хиляди различни пъти
Някой, нещо...
Не стига да летя, да пътувам, да откривам
Нови светове и в тях новото ми аз
Да позная всички пристанища, летища, гари
Не стига да мечтая, да искам, да постигам
Не стига, но ще го живея 
сякаш е само един живот...




Тук сега