...Докато направя каквото и да е, ме сграбчи и повлече навън. Все така валеше като из ведро. Махна на едно такси. Не зная откъде минахме и колко пътувахме. Спрях да помня. Мокри, влязохме в стаята. Помогна ми да сваля подгизналото си палто. Взе кърпа от банята и с една ръка нежно обхвана мократа ми коса, а с другата загърна раменете ми. Цялата треперех от студ. Той ме придърпа към себе си. Капки вода от кичурите му капеха по леденото ми лице. Беше толкова близо. Толкова близо. Наведе се към мен и повдигна брадичката ми. Очите ми срещнаха неговите.
– Липсваше ми... – думите му се отрониха тихо, така както капките падаха по мен. Хилядите малки счупени частици от сърцето ми оживяха и започнаха да се търсят, за да станат отново едно цяло. Притиснах се в гърдите му. Толкова много ми липсваше! Нищо не казах. Не можех. Не исках да разваля момента. Той отново сложи пръст на брадичката ми и впери очи в моите.
– Липсваше ми – повтори сякаш очакваше отговор.
– И ти ми липсваше, Джейсън – казах най-накрая.
Устните му се впиха в моите с нетърпеливо опиянение. Усещах дъха му, примесен с капките дъжд. Емоциите бушуваха неспирно у мен. Болка и щастие – как бе възможно? Едновременно. Преплитащо се. Имах чувството, че ще се задуша. Сълзите ми, смесица между щастие и скръб, напираха. Той ме вдигна на ръце и ме понесе към леглото. Постави ме нежно върху възглавницата и разстели кърпата под мократа ми коса. Погали ме по носа, после легна до мен и ме прегърна. Устните му отново се впиха в моите. Болката забушува, сълзите потекоха. Той ме стисна силно и зацелува клепачите ми. Нежно. Бавно. Сякаш искаше да изпие тъгата от тях.
– Спокойно, миличка, тук съм. – Гласът му се разля по мен. Ръцете му ме галеха по косата. – И това ще мине. Ще мине.
Започна да тананика съвсем тихо някаква много меланхолична песен. Не разбрах кога съм се унесла в съня....
Из "Чаках точно теб"
Търсете във всички добри книжарници, на сайта на Bgkniga.bg (включва специално послание от мен)
и във всички онлайн магазини за книги.
