-TEASER-
..."Каменните зидове на Сан Марино бяха изцяло завладяни от натежалите от капките клони на обграждащите ги дървета, а там, над каменната арка, слънцето упорито се опитваше да спечели следващия ход. Някаква музика тихо и нежно дочувах, музика като че ли от уличен музикант, като от китара, някакъв нежен глас..но кой ли ще свири в дъжда...
„когато ме няма за дълго,
целуни дъжда...“
Познатият текст се заби като острие в сърцето ми и истински ме прободе. Прободе ме така, че заболя. Въздухът ми свърши за секунди, секундите, в които отново се опитвах да си поема глътка от него и да се върна към живота, към онзи живот, който водех преди секунди, а не към онзи, който водех преди години. Борбата бе безмилостна. Ушите ми чуваха мелодията, думите, умът ми пренареждаше капещия дъжд в спомени, сърцето ми прескачаше заедно с мислите ми, а душата ми...
„Когато и да имаш нужда от мен,
целуни дъжда.."
Колко далече трябваше да отида, за да спре призракът от миналото да ме преследва? Не, не беше призракът, бях аз, беше неизлекуваното ми аз, онова, което се заблуждаваше, че е добре, а ето че само една песен, върна всички спомени и те нахлуха като ураган в гърдите ми, разпилявайки всички емоции, които изпитвах до преди секунди. Вече не виждах старинния град пред себе си, а отново бях на хълма над Хампстед и отново капките удряха по предното стъкло на колата, чувствах краката си мокри, косата – също, чувствах, че ми е студено и топло едновременно, сякаш сезоните се сменяха във всяка една секунда...танцувах там, някъде, под дъжда, влюбвах се в него, вричах му се завинаги и знаех, че ще е завинаги...Завинаги? Завинаги е най-разплаканата дума...."
Очаквайте продължението на "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб
