2.08.2017 г.

Не можех да си обясня...

..."„Тъндърсторм“ бяха на върха, а за мен Джейсън си бе все същият. Смело се изправяше на сърфа и се гмурваше върху вълните. После ме целуваше със солени устни и разказваше за новите си мечти – да направят хит, който да стане номер едно. Естествено, искаше го веднага и аз се смеех, защото песните от албума още не бяха записани. Прекарахме цяла седмица на брега. Не се научих да карам сърф, все така си ме беше страх. Но обичах да седя на пясъка с молив в ръка и да го наблюдавам как танцува със свободата си... Всяка минута, прекарана с Джейсън, ми даваше повече, отколкото бях изживяла досега, повече отколкото щях да изживея някога. Енергията, която носеше... Не можех да си я обясня! Беше като зарядно, към което се включваш. И аз го правех – несъзнателно, спонтанно, за дни напред. А после исках отново. Като пристрастяване. Като наркотик. Като точно моя наркотик. Знаех, че той е човекът, за когото винаги съм копняла и за когото винаги ще копнея. Той, той и пак той. По-лошо – бях сигурна, че никой не може да ми даде това, което той ми осигурява. Не можех да си обясня привличането си към него. Аз... бях си загубила ума тотално. Често ми разказваше своите теории за минали животи и силно вярваше, че се познаваме отпреди. Не вярвах и не разбирах, но ми харесваше да го слушам, да му се доверявам. За първи път вярвах толкова силно в нещо..."
Из "Чаках точно теб"
#чакахточнотеб

Търсете "Чаках точно теб" във всички големи книжарници в страната или поръчайте на лично съобщение на страницата във фейсбук: https://www.facebook.com/stefanabelkovska


1.08.2017 г.

Един, единствен...

Пътуваме километри, 
летим над различни страни, 
докосваме океани и морета, 
заспиваме сред безкрайни планини, 
очите ни стават красиви, огледани в звездните небета над нас... влюбваме се в залеза, заспиваме с изгрева...
и ни се иска да полетим...
И точно тогава, когато сме в пълна хармония и си мислим, че сме видели всичко, в живота ни влиза един единствен човек.
Разтърсва ни, усмихва ни, разплаква ни.
Преобръща всичко наопаки.
И желанията ни вече не са същите,
и мечтите ни вече не са същите,
и сърцето ни вече не е същото.
И ние не сме същите.
И не, никога няма да бъдем същите.
И не, не искаме да бъдем същите.
С него чувстваме повече,
виждаме повече,
искаме повече.
И няма значение дали този човек е бил до нас за ден,
за месец, за година или само за миг,
той променя света ни завинаги.
Обикновено тези хора не остават в живота ни,
те идват, за да преобърнат представите ни за света и да променят самите нас или всъщност.... да ни покажат точно какви искаме да бъдем.
Те пътуват във времето и пространството, за да се срещнем отново тогава, когато най-много имаме нужда един от друг.
Днес, утре, някога...а може би в някой друг живот.
Всички ние имаме този специален човек в живота си, щастливи, че сме го срещнали, пазейки в сърцето си една единствена дума за него и тя е : Благодаря ти!